Анатомия на URL адресите

Уеб дизайна е изпълнен с елементи, които просто остават на заден план или не заемат толкова централна позиция спрямо други. URLs попадат точно в тази категория и ако има някоя част от уеб дизайна, която да е крайно пренебрегвана, то е точно тази.

URL е съкращение от Uniform Resource Locator

Обикновено ние сме свикнали да поглеждаме на тях като на един ред от символи, които ползваме за връзки или уеб адреси към уеб сайтовете като всъщност те са изградени от няколо части. И синтаксиса, който се ползва от тях всъщност служи на сървърите да определят какъв тип файл се търси, къде да се търси и също така може да има приложени един или повече параметри определящи нещо конкретно.

http://www.w3schools.bg – това е началната страница на сайта както можем и да очакваме. Този адрес – URL – се състои от 2 основни части. Да започнем с първата:

“http:”

това оказва ползвания протокол –  в нашия случай браузъра ползва http протокол за тази заявка. Втората част позната още като “ресурс” е останалото:

//www.w3schools.bg

Ресурса, който искаме да получим. Това е почти най-опростения вариант, който можем да срещнем. Всъщност можем да видим кой е най-опростения това е същият този но без www частта. Или само //w3schools.bg. Тази втора част от URL-а се състои от други няколко части. Но преди да ги разгледаме тук е мястото да споменем отново за ролята на сървъра. Сега той влиза “в играта”. Сървъра получава това “парче” текст и започва да си го “раздробява” за да “разтълкува” какво искаме той да ни изпрати. И така, да видим първо:

Двете наклонени надясно черти

Те служат за разделител между името на протокола, който ползваме и останалата част от ресурса, който търсим. Има няколко вида разделители които се срещат в URL-ите. Този е първият и единствен, който не участва пряко в заявката. След това в нашият пример следва www. Това в случая е

Поддомейн

Тези поддомейни служат също като разделители, но не във връзка със самите адреси както казахме по-горе а относно структурата на уеб сайта. Това е друга тема, за която ще говорим по-нататък. Тези под домейни, които можем да наричаме subdomain-и не са задължителна част а се явяват по-скоро като опция. След това следва точка, която също е разделител а след нея вече е същинската част

Основния домейн w3schools

или с други думи нашият основен домейн. Това е основния “наниз” – string от символи указващ “корена” – root-а на уеб сайта. А тук в роля влизат DNS. След това отново имаме точка а след нея следва

TLD домейна

или Top Level Domain. Това са така наречените домейни от високо ниво над които ние нямаме контрол и което всъщност купуваме когато искаме да притежаваме наш домейн. Едни от най-често срещаните са com, org или edu но има и много други. А от съвсем скоро вече има наистина много други – стотици други. За сравнение до преди имаше десетки.

Следва продължение. Ако имате интерес дайте вота си за статията.

Очаквайте скоро:
Част втора от серията "Инструменти за уеб програмисти"
Запиши се за да разбереш първи, когато е готов материала!